Трите времена, в които живеем

Често си казваме: „Ще бъда щастлив, когато…“, „Ще бъда богат, когато…“, „Ще бъда доволен, когато…“. Но този начин на мислене е коварен. Вместо да се радваме на живота сега, ние отлагаме хубавите неща за неопределено „после“. Така губим самия път, а именно той е по-важен от крайната цел. Вървим напред недоволни, бедни и нещастни, вярвайки, че щастието и удовлетворението ще дойдат едва когато постигнем желания резултат. Тази мисловна „игра“, която сами си налагаме, често води до прегаряне, панически атаки и дори сериозни психически проблеми.

Моят личен опит с прегарянето

Моята съпруга Бени премина през тежък период на прегаряне. Аз бях до нея и видях отблизо как изглежда това. Когато се възстанови, тя написа книгата "Как съхраних себе си", която за броени дни стана бестселър. Защото хиляди хора преживяват същото, но рядко се говори за него. Истината е проста: когато отлагаме щастието, любовта или успеха за някой бъдещ момент, сами си слагаме окови. А така губим най-силния си съюзник, радостта тук и сега. „Ще бъда доволен, когато…“ означава „Не съм доволен сега“. Недоволният човек върви с тежест, брои часовете и работи по задължение. Доволният се наслаждава на пътя, работи с усмивка и самият процес му носи сила.

Илюзията „Ще бъда богат, когато…“

Мисълта „Ще бъда богат, когато…“ е форма на вътрешен саботаж. Да си богат е преди всичко вътрешно състояние. Именно затова някои милиардери се чувстват празни, а хора без пари се радват на живот. Ключът е в благодарността, тя е истинското богатство. Парите трудно идват при човек, който мисли бедно. За да привличаме изобилие, трябва да действаме и да мислим като вече богати хора. Това не значи показност, а правилни решения и стабилна нагласа. Фразата „пари при пари отиват“ не е клише, тя отразява реалността, че богатството привлича още богатство. Обратно, стремежът към външни символи – лъскави коли, къщи и бижута – често е белег на беден манталитет, а не на истинско богатство.

Капанът „Ще бъда щастлив, когато…“

„Ще бъда щастлив, когато…“ е може би най-честото ограничение, което сами си налагаме. Поставяме условия за щастието си и то не едно, а десетки: първо да постигнем целта, да завършим работата, да изкачим върха, да докажем, че сме достатъчно добри, да намерим партньор, да получим признание или дори просто да е слънчево и да пуснат любимата ни песен. Част от тези условия изобщо не зависят от нас, но ние ги приемаме като задължителни, за да се почувстваме добре. Така сами се обричаме да бъдем нещастни в настоящето. А истината е, че животът винаги се случва само тук и сега. Миналото и бъдещето са илюзии – можем да ги използваме за продуктивност и вдъхновение, но често вместо това се самосаботираме с вина, съжаление или страх.

Страхът и бъдещето

Голяма част от хората се чувстват несигурни за бъдещето си. Те живеят в притеснение и страх, а историите, които разказват на себе си, вместо да им помагат, ги спират. Истината е, че страхът и тревогата имат един адрес, бъдещето. Но същото това бъдеще може да бъде дом и на вярата, и на надеждата. Изборът е наш. Бъдещето не е нищо повече от сегашен момент, който още не се е случил. Както пише Марк Твен: „Страхувах се от хиляди неща, които така и не се случиха.“ Когато се тревожим, мозъкът ни заменя настоящето с измислен сценарий, в който нещата се провалят. Това е илюзия, но толкова силна, че често забравяме, че е просто игра. Вземаме я насериозно и превръщаме живота си във филм на ужасите.

Силата на настоящето

Когато разменяме единственото, което имаме, настоящия момент, за бъдеще, изпълнено със страхове и притеснения, губим енергията си. Често си мислим, че така ще сме по-добре подготвени, но истината е обратната: уплашеният човек не е подготвен, той е парализиран от страха. Тревогата и страхът изяждат жизнената ни сила. Те буквално задействат химически реакции, които сковават тялото и ни спират да действаме в най-важните моменти. А тези моменти винаги са само тук и сега. Ако се притесняваш или се страхуваш, помни: тези чувства живеят в бъдещето, не в настоящето. Не живей „на кредит“, не жертвай ценния сегашен миг за измислени сценарии, които най-вероятно никога няма да се случат. Спри да бъдеш пленник на ума си – той е просто инструмент, а не господар.

Миналото - вина или благодарност

Вината и съжалението винаги живеят в миналото. Ако често се връщаш там с такива чувства, значи ограбваш настоящия момент, за да преживяваш отново нещо, което вече е отминало. Най-хубавото качество на миналото е именно това, че е минало и не може да се върне. Каквото е станало, е станало. Приеми го и продължи напред. Миналото обаче може да бъде и източник на сила. Вместо да го свързваме с вина и съжаление, можем да го използваме за благодарност и за спомени, които ни топлят в трудни моменти. Ключовият въпрос е: за какво използваш миналото и бъдещето? Някои избират вина, страх и притеснение, а други, благодарност, надежда, вяра и щастие.

Свободният избор и силата на настоящето

Единственото, което трябва да направим, е да изберем. Това е най-висшето ни право, свободният избор. Ние решаваме как да използваме миналото и бъдещето, които съществуват единствено в ума ни. Когато усетиш вина или съжаление, приеми го като сигнал. Вместо да се обвиняваш, усмихни се и си напомни, че си в игра. Използвай миналото за хубав спомен, който носи топлина и сила. Когато усетиш страх или притеснение, помни: това е аларма, че жертваш настоящето за измислен бъдещ момент, който почти никога няма да се случи така, както си го представяш. Да, ние сме смъртни. Но няма нужда да умираме хиляди пъти в един живот, това е избор на страхливците. Истинският живот е само тук и сега. Това е времето, в което творим, избираме и можем да бъдем щастливи. Живей в настоящето, защото то е порталът към щастието! Ако искаш да изградиш по-смислен и целенасочен живот, присъедини се към Менторската Бизнес Академия.