Стане ли дума за перфекционизъм, у повечето хора се пораждат предимно негативни емоции. Започват да разсъждават колко много време и усилия коства перфекционизмът, как никога не може да си доволен, нито от себе си, нито от останалите и си обречен да си вечно намръщен и нещастен. Разбира се, това е само едната страна на монетата. Затова днес искам да поговоря за
огромната сила, която това особено качество носи. И ще започна като приложа една
тактика, която винаги използвам, когато нещата станат напечени и изглежда, че не мога да променя дадена ситуация или човек. Задавам си няколко качествени въпроси! Качествените въпроси имат силата да ни покажат нещата от
друга гледна точка, а понякога, дори в повечето случаи, е нужно именно това.
Качествени въпроси: Как мога да използвам това, че съм перфекционист? Кое е хубавото в това, че съм перфекционист? За какво съм благодарен на перфекционизма си? Какво ми носи перфекционизма? Сега нека видим кои са главните характеристики на перфекционистите:
- Старание да не се допускат грешки
- Страх от провал, който ги мотивира да постигат неща, които другите не могат
- Мислят, че не са достатъчно добри, и затова инвестират много време и енергия в самоусъвършенстване
- Имат по-високи стандарти
Както при всяка една крайност, каквато е и крайният перфекционизъм, въпросът е към коя страна на монетата ще насочим нашия фокус. Дали ще го насочим към това да се смазваме от самокритика, или ще решим да се развиваме и самоусъвършенстваме. Неоспорим факт е, че перфекционистите имат много високи стандарти. Ако тези стандарти са насочени към другите хора, то това е пример
нездравословен перфекционизъм. Насочат ли тези стандарти към себе си, тогава
перфекционистът тържествува, защото има пълен контрол върху себе си. Така, че ако ти си перфекционист, премести контрола от другите хора върху себе си. Така ти можеш да водиш със собствен пример. Задай си няколко качествени въпроса и намери позитивите в това изключително ценно качество.
