Сбогом моя любов…
Непрекъснато виждам много хора, които критикуват и съдят другите. От това разбирам само едно – всъщност те най-вече съдят и критикуват себе си. Това е една от причините да не обръщам толкова голямо внимание на критиците и хейтърите. Виждам, че често на тези хора им е тежко и най-често живеят в създаден от самите себе си ад. Дори изпитвам разбиране и съчувствие към тях, тъй като неотдавна и аз бях там, и аз бях в този ад.
Противоотровата в случая е любовта, но не любовта към другите, а любовта към себе си. Единственият начин да даваме любов на другите, е да имаме любов в себе си. А за да имаме любов в себе си, ние трябва да я създадем, да я генерираме. Добрата новина е, че всяко човешко същество може да направи това, то е умение, с което всички ние сме родени. Разбира се, честото му практикуване го прави още по-силно. Водената медитация много ще помогне за развитието на това умение. Защото благодарността е първата стъпка, с която ние започваме да се приемаме, харесваме, обичаме такива, каквито сме, след което можем да се променяме „не от зор, а за кеф”. Когато приемем себе си, когато обичаме себе си въпреки всичките си грешки, провали и странности, тогава постигаме най-висшата си версия, ставаме си достатъчни. Какво значи достатъчни и защо е толкова важно да бъдем такива?!
Когато приемеш себе си, светът започва да те приема
Когато имаме вътрешното усещане, че сме достатъчно добри, достатъчно уважавани, достатъчно обичани, достатъчно силни, достатъчно щастливи, животът се разкрива в пълната си красота и блясък пред нас. Когато се чувстваме достатъчни, вибрираме на съвсем различна честота. На тази честота ние сме уверени, решителни, красиви. Да, правилно прочете! Случвало ли ти се е да загледаш човек, който външно не е особено красив, но усещаш енергия, сияние, усещаш щастие? Това е човек, който се чувства достатъчен.
В съвременното общество част от хората се опитват да си бъдат достатъчни по един абсолютно противоположен начин – скъпи имоти, лъскави автомобили, пластични операции и всевъзможни материални придобивки само и само за да бъдат достатъчни. Процесът обаче е отвътре навън!
На едно събитие младо момче ме попита какво е усещането да караш „Порше”? Получи се интересен разговор, в който той мислеше, че „Порше”-то ще го направи повече, че ако го има, ще бъде уважаван, харесван, обичан, щастлив…
Не търси стойност навън – създай я в себе си
Животът е забавен, защото има три основни начина, по които учим. Глупавите хора правят една и съща грешка отново и отново, без да извлекат поука от нея. Така те я повтарят хиляди пъти и често обвиняват човек, хора, събитие, държавата, Закона… Каквото и когото и да обвиняват, то е извън тях и те нямат контрол върху него, съответно нямат контрол и върху ситуацията. Умните хора правят грешки, учат се от тях и повече не ги допускат. Те постоянно подобряват себе си. Това е изключително качествен начин да учим и да се развиваме, само че има един голям проблем при него – много е бавен!
Мъдрите хора учат от грешките на другите. След като безброй много хора, които са постигнали финансова свобода, ти казват, че не е за парите, не е за „Порше”-то и че има по-важни неща, може би е време да ги чуеш и да се замислиш. Истината е, че мъдрите хора се учат от готовия опит на другите, те нямат време да откриват топлата вода, те я използват.
Всичко в живота е резултат от действията и изборите ни. Повечето хора обаче са хипнотизирани от следствието и не виждат причините, повечето хора виждат само върха на айсберга, а не виждат дълбочината отдолу. Ако трябва да бъда честен, обичам спортните коли, просторните къщи и хубавите неща в живота, но аз знам, че те са следствие на стойността, която сме дали на другите, те са следствие от майсторството ни в нашата професия, занаят, бизнес, принос…
Когато обичаме себе си, можем много лесно да се учим от грешките на другите, просто трябва да се доверим на процеса, просто трябва да се доверим на живота. Когато обичаме себе си и се чувстваме достатъчни, ние започваме да действаме, започваме да работим на съвсем друга честота, защото разсейваме ограничаващите си вярвания, защото истински вярваме в себе си, независимо от резултата. Това бе едно от нещата, които изключително много ми помогна както в завършването на Медицинска академия, в професионалния покер, така и в сферата на личностното развитие.
