Защо непрекъснато критикуваме останалите?

Това е нещо, което, за мое щастие, разбрах преди много време: Ние всъщност сме огледала!

Всички тези хора, които срещаш навсякъде, не са просто хора, те са огледала. Представи си, че когато вървиш по улицата, се разминаваш с огледала и всичките са насочени към теб. Във всяко от тях ти виждаш различна част от себе си. Естествено, някои части ни харесват, други – не. Тези огледала, в които откриваме свои положителни страни, бързо стават наши близки приятели, имаме чувството, че сме ги познавали цял живот. Тези, които показват наши недостатъци обаче, моментално биват осъдени от нас, критикувани, подигравани, хейтвани, понякога дори наранявани.

Ние, хората, само за стотна от секундата осъждаме непознат човек, без да знаем нищо за него. Защо? Защото той е огледало на нас самите, ние разпознаваме себе си в него. Всеки път, когато осъдим някого, всъщност съдим себе си, всеки път, когато критикуваме някого за нещо, ние критикуваме себе си, дори много често за абсолютно същото нещо. Ако трябва да бъда честен, когато осъзнах този факт, ми беше много трудно, тъй като дотогава аз постоянно съдех и критикувах околните.

По този начин бягах от поемането на отговорност за собствените си мисли, действия, живот. Много е лесно да „избягаш“, съдейки другите, но е доста по-сложно да си дадеш сметка, че те са просто огледала, в които ти виждаш различни части от себе си, от собственото си поведение, с което те много често даже нямат нищо общо.

            Запитайте се за какво най-често съдите околните, за какво най-често ги критикувате, хейтвате, смазвате, за какво най-често им се сърдите?! 

Всеки път, когато ви дойде такава мисъл за друг човек, просто бийте една пауза и се запитайте:

• Защо правя това?
• Това помага ли ми, или ми пречи?
• Върху какво трябва да работя, за да променя/подобря това?

Така ще започнете да поемате отговорност за собствените си мисли, чувства, действия и ще се превърнете в цял, пълен, съзнателен човек, тогава вече няма да сте половинка, тогава ще сте осъзнат човек, а повярвайте, всеки иска да бъде с такъв човек.

            Тогава спира търсенето и започва привличането!

Същото важи и в обратния случай. Живеем в дуален свят: север – юг, черно – бяло, мъжко – женско, ниско – високо, ин – ян. Именно затова трябва да се запитаме кои са нещата, на които се възхищаваме в хората, кое ни харесва в тях, кои са нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи, когато погледнем в тези „огледала“. Ще видиш, че това най-често са нещата, с които се гордееш, нещата, които си развил до по-високо ниво, нещата, в които си добър.

С горните редове изобщо не искам да кажа, че трябва да сме добри във всичко, по-скоро да приемаме себе си и хората такива, каквито са, и да знаем, че винаги можем да се променим, ако желаем, но не можем да променим тях!

     „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“  Матей 7:3

Хората са наши огледала и трябва да си зададем въпроса: „Как мога да използвам това?“.