Често сме чували: „Ще бъда доволен, когато…“, „Ще бъда богат, когато…“, „Ще бъда щастлив, когато…“. Ние, хората, понякога имаме много мазохистични методи за постигане на своите цели. Отлагайки хубавите неща в живота за накрая, всъщност губим пътя. А пътят е по-важен от крайната дестинация! Често обаче ние минаваме по този път недоволни, бедни и нещастни, понеже си мислим, че когато стигнем, ще бъдем доволни, богати и щастливи, ще бъдем достатъчни, ще бъдем приемани и обичани. Именно поради тази игра, която самите ние създаваме, в днешно време толкова хора достигат до прегаряне (бърнаут), панически атаки, психически разстройства и заболявания.
Моята съпруга – Бени, премина през това, по-скоро заедно преминахме през това, защото аз бях до нея, така че имах възможността да видя отблизо какво е. След като се оправи, тя написа книгата „Как съхраних себе си“, която само за няколко дни стана абсолютен бестселър. Защо? Защото се оказа, че това е скритата тема в обществото, нещото, което се случва на толкова много хора, а никой не говори за него.
Когато отлагаме победата, богатството, успеха, любовта, щастието… за бъдещето, ние поставяме условия. Интересното е, че по този начин, преди да изпълним тези условия, сами се лишаваме от най-мощния съюзник на своя страна – щастието! „Ще съм доволен, когато…“ означава, че в момента не си доволен. А недоволният човек е много по-непродуктивен от доволния, „единият бачка от зор, другият – за кеф”. Единият е намръщен и няма търпение да свърши, за да е доволен, докато другият си подсвирква и се труди с усмивка на лице. Единият съответно брои часовете и минутите до заветната цел, докато за другия времето не съществува, тъй като той е погълнат от процеса, той вече е доволен.
„Ще бъда богат, когато…“ е просто един вътрешен саботаж. Да бъдеш богат, е нищо повече от начин, по който се чувстваш. Защо според теб някои милиардери се самоубиват? А защо често хора без пукната пара се чувстват истински богати и щастливи? Отговорът е един: благодарност! Това е вътрешното богатство, това е истинското богатство!
Трудно се правят много пари от беден човек, затова започни отвътре, започни като богат човек! За да станем богати, трябва да мислим и да се чувстваме като вече богати хора. Богатството се храни от богатство. Както казва доброто старо клише: „Пари при пари отиват!”. Когато се чувстваме като богати хора, ние вече сме богати. А богатите взимат решения, които привличат парите. Тук много хора се бъркат и си купуват лъскави къщи, коли, бижута… Искам да подчертая, че това в повечето случаи го правят бедните, не богатите!
„Ще бъда щастлив, когато…“ е може би най-класическото ограничение, което сами вкарваме в своя живот. Поставяме условие за своето щастие, по-скоро условия, много условия. Не можем да бъдем щастливи сега, не, не. Трябва да си постигнем целта първо, да свършим работата, да качим върха, да бъдем успешни, да бъдем достатъчно добри, да победим, да намерим жената/мъжа, да е слънчево, да пуснат любимата ни песен, да бъдем чути, да ни уважават, всички да са доволни… Всички тези условия към нас, към другите, към времето, към живота, условия, които понякога дори не зависят от нас, условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдем щастливи, са условия, които ни правят истински нещастни тук и сега.
Искам да ти съобщя нещо, което повечето хора не осъзнават, нещо, което напълно промени живота ми преди години. Две от трите основни времена – минало, сегашно и бъдеще – не съществуват! Да, добре прочете, животът винаги се е развивал и винаги ще се развива сега, тук и сега!
Миналото и бъдещето обаче могат да бъдат използвани, за да сме по-продуктивни, успешни и щастливи. За нещастие, повечето хора ги използват обратно, повечето от нас се самосаботират чрез двете времена, които реално не съществуват. Голяма част от хората се чувстват несигурни за бъдещето си, те се притесняват и страхуват. Историите, които разказват на себе си за себе си, просто им пречат, вместо да им помагат.
Трябва да сме наясно къде живеят притеснението и страхът – те живеят в бъдещето! Но там могат да живеят за нас вярата и надеждата. Ние избираме кой ще живее в нашето бъдеще – време, което е ментална несъществуваща абстракция на нашия мозък. Всъщност бъдещето е сегашен момент, който още не се е случил. Както пише Марк Твен: „Страхувах се от хиляди неща, които така и не се случиха.“.
Притеснението и страхът живеят в бъдещето, така че, ако се чувстваш несигурен, ако се притесняваш, ако се страхуваш, това, което твоят мозък реално прави, е да заменя сегашния момент за измислен бъдещ такъв, в който не ни се получават нещата. Това, естествено, е ментална илюзия, но е толкова силна, че ни кара да забравим, че се намираме в игра.
Играта е така добре създадена, че забравяме, че е просто игра, взимаме се толкова насериозно, че я превръщаме във филм на ужасите. Разменяме единственото време, което съществува – тук и сега – за бъдеще, което много често ни носи негативни емоции (страх и притеснение) с обещанието, че така ще сме по-добре подготвени. Дори понякога не подозираме, че уплашеният човек не е по-добре подготвен, той е уплашен. Притеснението и страхът изяждат жизнената ни енергия и ни оставят празни отвътре, те буквално разливат химически коктейл, който сковава нашето тяло и не ни позволява да действаме във важните моменти. А важните моменти са винаги тук и сега. Така че, ако се притесняваш, ако се страхуваш, знай, че тези чувства са в бъдещето, те няма как да бъдат тук и сега. Спри да „живееш на кредит“ и да разменяш от най-ценното тук и сега, за да изживяваш ментално неща, които най-вероятно никога няма да се случат. Спри да „живееш“ в ума си, той е просто инструмент!
Вината и съжалението, от друга страна, живеят в миналото. Ако често изпитваш вина и съжаление, това значи, че взимаш от тук и сега, за да можеш да се пренасяш в миналото – минало, за което се обвиняваш и съжаляваш. Забравяме обаче простата истина, че най-хубавото нещо в миналото е, че е минало и не можем да го върнем назад. За добро или за лошо, каквото е станало, е станало. Продължи напред!
Разбира се, освен вина и съжаление, за които повечето хора „използват“ миналото, то може да ни носи благодарност и прекрасни спомени, спомени, благодарение на които можем да топлим душата си в студените моменти. Основата, върху която трябва да стъпим, е фундаменталният въпрос: за какво използваме миналото и бъдещето?!
Някои ги използват за вина, съжаление, притеснение и страх, други – за благодарност, надежда, вяра и щастие. Единственото, което трябва да направим, е да изберем, да използваме най-висшето си право – свободния избор, да решим за какво ще използваме двете времена, които се намират само в нашия мозък. Нека всеки път, когато изпиташ вина или съжаление, бъде аларма за това как използваш мозъка си. Вместо да се обвиняваш, може просто да се засмееш и да си кажеш, че си в игра, след което да използваш миналото за някой хубав спомен, който да ти донесе усещане, което ти помага. Нека всеки път, когато изпиташ притеснение и страх, се включва аларма, че разменяш тук и сега за бъдещ момент, който така или иначе най-вероятно няма да се случи точно по начина, по който си го мислиш.
Ние, хората, сме смъртни, но няма нужда да умираме хиляди пъти в един живот, това е задача само на страхливците. Единственото време, което съществува, е тук и сега, това е времето, в което живеем, творим, избираме, това е единственото време, в което можем да бъдем истински щастливи! Така че просто живей тук и сега, защото това е порталът към щастието!
