Преди много, много години в село Борова гора живели двама добри приятели, Калин и Петър.
Калин бил по-едрият от двамата и бил най-силният мъж в селото.
Това било важно, защото главният поминък бил добивът на дърва.
Петър също бил дървосекач, малкият му ръст и нежният му глас били честа тема на подигравки от другите.
Калин обаче го обичал като брат и никога не му се подигравал, винаги му помагал и заставал на негова страна, когато чуел другите да говорят лошо по негов адрес.
Работата била тежка и мъжете прекарвали цял ден в гората.
Един ден Петър се прибрал с огромна усмивка на лице и двойно повече нацепени дърва от преди.
Нямал търпение да сподели тайната си с всички в кръчмата, но преди да може да каже нещо, се изсипали толкова много подигравки, всички започнали да му се смеят както преди, затова той решил да си замълчи и да я каже само на този, който го попита.
На следващият ден се прибрал с още повече дърва, всичко се повторило.
Минало време, смеха и подигравките се превърнали в завист, всички го гледали сърдито, никой не се смял вече, но и никои не го питал как се връща от гората с толкова много дърва.
Всички работили докато слънцето не залезе, докато Петър работил до обяд и се прибирал с най-много дърва.
Вечно си свиркал и явно тежкият труд изобщо не му тежал.
Никой не смеел да го попита каква била тайната му.
Единствен Калин казал:
- Не разбирам, как така успяваш всеки ден да нацепиш повече дърва дори и от мен, каква е тайната ти.
- Ела утре заедно с мен в гората и ще ти покажа – отговорил Петър.
Отишли рано в гората, сложили храната и дрехите си на един голям пън, запретнали ръкави и започнали да секат.
Калин замахвал с тежката си брадва неуморно, удар след удар, толкова бил силен, че нищо не можело да му се опре.
Петър много бързо се изморявал и непрекъснато сядал да си почине на големият пън.
Докато си почивал си свиркал с уста.
Калин си казал, каква ли му е тайната, та той непрекъснато почива и изобщо не си дава зор, как може да се връща с толкова много дърва.
Петър поканил Калин да обядват и след това да се прибират, защото каруцата му не може да събере повече дърва.
Когато Калин чул това направо се ядосал, погледнал към каруцата на Петър, която наистина била пълна, после към своята, която била до половина.
- Как е възможно, не мога да повярвам, та ти непрекъснато си почиваше.
През цялото време само те слушах как доволно си свириш с уста, това е невъзможно, та ти дори не си се изморил, как може да нацепиш толкова много дърва като само си почиваш.
Петър се усмихнал и казал:
- Братко, не съм почивал дори и за миг, острех си брадвата.
