Съществуват два вида стрес: външен и вътрешен.
Когато инвестирам в нови бизнеси, аз внимателно наблюдавам съотношението между двата вида стрес в собствениците и екипите. Това, което търся, е много висок външен стрес и много нисък вътрешен такъв. Външният стрес се предизвиква от крайните срокове, пазара, клиентите, институциите и повечето неща, върху които нямаме толкова голям контрол. Вътрешният стрес е онзи, който ние самите си създаваме чрез своя вътрешен диалог, с историите, които разказваме на себе си.
Външният стрес всъщност е много полезен, тъй като ни развива, прави ни по-силни и добри, кара ни да опознаваме себе си.
Той е като тежестите в залата, 100 килограма са просто 100 килограма, те не са леки или тежки, нашата представа за тях и нашите умения или липсата им ги прави такива. За едни тази тежест е смазваща и непосилна, докато за други е тежест, с която загряват.
Вътрешният стрес е нещо съвсем различно. Той е изключително вреден и може да превърне най-спокойния ден в натоварен, най-добрата ситуация – в лоша.
Нашият вътрешен диалог и историите, които разказваме (вътрешният стрес), до голяма степен определят външния стрес, който можем да поемем. Повечето хора, идващи при мен да търсят инвестиции в своя бизнес, имат идея, която не са тествали (продали) на пазара. Не само идеята живее в тяхната глава, самите те живеят там. Това предизвиква огромно количество вътрешен стрес, защото реално нямат обратна връзка от света (пазара в този случай), създава надежди, очаквания и блянове как ще се развият нещата.
Както е казал Бенджамин Франклин: „Лесно е да се вижда, трудно е да се предвижда!“.
Най-хубавото е, че още сега можем да изпробваме идеята си, да я тестваме, да я продадем дори преди да сме готови. Спомням си, че в една от годините решихме значително да увеличим броя на градовете, в които правя семинари. Вкарахме доста нови, като в някои от тях имахме по 500 и повече продадени билета, докато в други – само 5. Какво направихме тогава? Звъннахме на хората от градовете, където бяха продадени само няколко билета, обяснихме, че събитието няма да се състои, но им даваме бонус още един билет за причиненото неудобство и могат да заповядат на семинара в най-близкия до тях град.
Повечето, изпаднали в такава ситуация, не биха били достатъчно гъвкави, а биха продължили да се борят за тази територия. За да сме успешни обаче, трябва да започнем, преди да сме готови, необходимо е и да бъдем адаптивни, за да променяме подхода си адекватно. Забележете, че не променяме целта си, не се свиваме, казвайки си, че семинарът не струва и хората не купуват, просто използваме различна маневра, чрез която постигаме желаното.
