Прекалено много хора ме питат този въпрос, очаквайки точно противоположното на това, което им казвам. Ние, хората, много често бъркаме заетост с продуктивност. Повечето работа невинаги дава по-добри резултати. Ако даваше – общите работници щяха да са най-успешните хора в света.
Обикновено, когато някой ме попита как да се мотивира да работи повече, му казвам да отиде да си легне. Да, добре прочете, най-често такъв е моят отговор, защото виждам как изключително умни хора са се преработили и изтощили до такава степен, че им липсва елементарна креативност и осъзнатост, за да си дадат сметка, че нещата са много по-лесни, отколкото си ги представят.
Не ме разбирай погрешно! Преди аз бях най-отчайващият пример за това, аз бях човекът, който най-много бъркаше заетост с продуктивност. Докато бях професионален покер играч, непрекъснато измервах печалбата си за един час. Спомням си много добре това време, сякаш бе вчера, въпреки че беше още в началото на покер кариерата ми. Играех 200 нл, това значи, че сядаш на масата с 200 долара. Играех 9 маси едновременно и правех около 220 долара на час. Средно играех по 60 часа на месец, така че лесно можем да сметнем, че на месец правех средно по 13 000 долара от игра. Естествено, въпросът фантом, чиято същност тогава не осъзнавах, беше: „Как мога да правя повече пари?“. Съответно логичният отговор бе: „Като играя повече!“.
Дотогава играех по 60 часа и учех около 120 часа на месец. Драстично промених стратегията си и направих първия си месец със 180 часа игра. Премахнах ученето и се посветих само на игра (циклене). Резултатът беше минус 10 000 долара. Казах си, че това е просто вариация и колкото повече играя, толкова по-бързо ще изляза от „лошия късмет“.
Втори месец – пак 180 часа и пак 10 000 назад. В тези два месеца бях вкарал 360 часа здрава игра и бях 20 000 назад, което значи да губя средно по 55 долара на час. За щастие, около себе си имах много приятели за растеж и ментори. Те ми препоръчаха да си сваля една програмка, която измерва продуктивността в сесиите. Тъй като бях отчаян, се съгласих.
Никога дотогава не бях работил толкова здраво, а не само не бях спечелил нищо за упорития си труд, ами бях 20 000 долара назад. Много добре си спомням, че по онова време толкова струваше двустаен апартамент в центъра на София, което още повече ме „изяждаше”. Елементарната програмка, която струваше 5 долара, показваше моята продуктивност. Представляваше координатна система, в която вертикална линия изобразява колко пари на час печеля или губя, като нулата е в средата, а хоризонтална линия изобразява колко дълга е сесията ми.
Оказа се, че когато сядам да играя, първите 15 минути съм минус 50 долара на час. След това в продължение на час и половина съм над 300 долара на час, като пикът на потенциала ми беше след първия час, където бях около 400 на час. След втория час за около половин час съм около нулата и след третия час съм стабилно назад. Това значи, че след третия час аз печеля повече пари, когато не играя! Както сам се досещаш, за да направя 180 часа на месец, изкарвах по 8-часови сесии, в които очевидно губех много пари, без изобщо да разбера.
Какво направих?! И защо изобщо ти разказвам всичко това?! Разказвам го, защото това е истинска история как един въпрос фантом може да ни прати в пета глуха, от която понякога няма излизане. Моят въпрос бе: „Как мога да изкарвам повече пари?”, а качественият въпрос в случая е: „Как мога да стана по-добър играч?”. Най-добрите играчи в света не се интересуват от това колко часа са направили, те се интересуват от играта, те искат да стават по-добри.
Какво направих?! Започнах да се виждам с някои от най-добрите играчи в света. За мой голям късмет, няколко от тях са българи и са страхотни хора. Наех си учител, една от най-големите легенди в българския покер, истински гений. Намалих играта, а увеличих ученето. Започнах отново да играя по 60 часа месечно, учех по 120 часа, но вече не играех на 200 нл, а на 1000 нл.
Днес бях на тренировка и чух как човек се хвали, че работи супер много, че работата му започва в 7:30 и свършва в 21:30 часа. Това, което трябва да разберем, е, че не ни се плаща на час, плаща ни се спрямо стойността, която даваме, спрямо уменията, които имаме, спрямо майсторството, с което допринасяме. Така че, не търсете мотивация да работите повече, а да ставате по-добри! Заобикаляйте се с хора, които са по-добри, които са развили умения, за които вие мечтаете! Инвестирайте в себе си – в обучения, събития, семинари, книги, учители, ментори, треньори, онлайн курсове, във всичко възможно, което ще ви направи по-добри.
В покера имах ученик, който беше най-дисциплинираният човек, когото познавам. Всеки месец за последните 3 години той вкарваше по 240 часа игра месечно. Това е 4 пъти повече от мен! Той обаче играеше на 20 нл, докато аз играех на 1000 нл, разликата в нивата е 50 пъти. Моя силна сесия се равняваше на неговите 3 години игра, което, от една страна, е жалко, от друга – е много мотивиращо (поне за мен).
Чудесно е да имаме баланс между работа и учене, защото когато учим, ни се работи. При мен мотивацията за работа, каквато и да било работа, идва, щом науча нещо ново за нея. Тогава аз нямам търпение да го изпробвам, разкриват ми се нови хоризонти, тогава работата за мен вече не е работа, тя е игра, експеримент, приключение, има страст, има тръпка. Именно по този начин човек може не само да разнообрази сивото ежедневие на работното си място, а може да превърне работата си в занаят, който щателно изучава и в който става все по-добър. Това носи удовлетворение и щастие!
Благодарение на ученето няма да се преработваш, няма да изпушваш и да бърнаутваш, защото ученето ще те държи любопитен, експериментиращ, ще те държи млад. Нека не бъркаме заетостта с продуктивност и нека спрем да се хвалим колко сме заети, време е да бъдем продуктивни, време е да презареждаме батериите с почивка, възстановяване, време е да работим не само здраво, време е да работим и умно! Време е да бъдем щастливи!
“Време е да бъдем щастливи”!!!! “Днес бях на тренировка и чух как човек се хвали, че работи супер много, че работата му започва в 7:30 и свършва в 21:30 часа. Това, което трябва да разберем, е, че не ни се плаща на час, плаща ни се спрямо стойността, която даваме, спрямо уменията, които имаме, спрямо майсторството, с което допринасяме. Така че, не търсете мотивация да работите повече, а да ставате по-добри! ” Браво!