Живеем в много интересен свят, от една страна си казваме, че критиката е нещо хубаво, благодарение на нея можем да се развиваме, от друга страна критиката се явява като ръчна спирачна на прогреса ни, защото огромен процент от хората не предприемат действие към целите и мечтите си, защото се страхуват от критиката. Знам, че за някои от вас е много лесно да си кажете „Еми, това си е техен проблем, да предприемат, кой ги спира?“ Спомням си няколко периода в живота си, когато ме беше страх да предприема действие, защото се страхувах какво ще кажат другите, какво ще каже семейството ми, приятелите ми, дали ще ги изгубя след като има кажа това, което наистина искам…
Време е да научим как да приемаме критиката, как да я „обработваме“ за да може да ни служи и да не ни пречи. Критиката е като орех, можеш да го счупиш, да изядеш чудесната ядка и да хвърлиш черупката. Аз обаче правих точно обратното, чупих ореха, хвърлях ядката и започвах да ям черупката. Беше ужасно, толкова много болеше, толкова бях разочарован, всеки ми предлагаше орехи и ми обясняваше, че са много полезни, аз обаче ги ненавиждах, мразех ги, както мразих и хората които ми ги предлагаха. Целият бях в рани от „полезните“ орехи.
Най-доброто, което можем да направим е да счупим ореха, да изядем ядката и да хвърлим черупката, което значи да вземем полезното от критиката и напълно да се абстрахираме от личния елемент, от емоциите, които бушуват в нас. Знам, че няма да е лесно, определено не беше лесно и за мен, въобще не ми беше лесно да контролирам чувствата си, когато някой във фитнеса, който е 50 кила с мокри дрехи ми кажеше, че не се кляка така, беше ми трудно, когато хора, които никога не са излизали да говорят пред публика ми казваха, че говоря прекалено бързо, да беше ми трудно…, сега обаче това вече е автоматичен процес, същото както когато си се учил да караш колело или кола, вече не мислиш на коя скорост си и с колко километра си.
Когато някой те критикува, вземи полезното от критиката и не го приемай лично, изхвърли черупката! Много често хората ни критикуват, когато ни завиждат, никой не рита мъртво куче. Изяж ореха, хвърли черупката и благодари на човека за обратната връзка. Когато ти си на неговото място и искаш да дадеш обратна връзка на някой, постарай се да си счупил орехите и да си махнал черупките…, защото не всички знаят как и много хора, като мен например, ги ядат с черупките.
Дааа, много си прав. Някой много умен човек беше казал, че “завистта трябва да си я заслужиш”. Благодаря за статията.
Mnogo pravilno specheli moeto uvajenie. prodaljavai v sashtiq duh.