Когато се сравняваме с другите, ние губим своята индивидуалност, креативност и автентичност, превръщаме се в бледо копие, чийто глас няма как да бъде чут, чиито действия няма как да бъдат отразени, чието щастие няма как да бъде догонено. Време е да спрем да гоним щастието, то е вътре в нас! Винаги ще има някой по-силен, по-умен, по-бърз, по-висок, по-красив, по-добър… и това е прекрасно! Можем просто да се радваме на нещата, които са неизбежни, вместо да ги отричаме и да се сърдим. Най-хубавото нещо е до теб да стои някой по-силен, по-умен, по-бърз, по-добър. Хмм, може би не?! Тогава си припомни за ограничаващите вярвания! Винаги ще има някой, който е по-добър от теб в нещо, то е неизбежно.
Това отново е игра на мозъка ни, но не забравяй, че ако живееш в мозъка си, няма как да бъдеш щастлив! Твоето щастие не е негова задача, то е твоя задача. Ние сме много повече от своя ум, ние сме триединство от ум, тяло и душа.
Аз лично използвам сравнението като инструмент, чрез който оценявам дали се развивам, или не. Сравнявам се обаче не с другите, а със себе си вчера, миналата година, преди 10 години… и по този начин получавам доста добра обратна връзка дали напредвам. Нашият ум винаги иска да сравнява, това е начинът, по който той може умело да прецени къде се намираме. Сравнявай се обаче с миналата си версия, не с другите!
