Беше хубав слънчев ден и реших да се разходя навън.
Излязох и започнах да звъня на приятели да си поговорим докато обикаляме столичните паркове.
Звъннах на добър и стар приятел, беше ми домъчняло за него и исках да го видя.
Той обаче не ми вдигна, продължих така с други хора докато не намеря спътник за разходката.
Забелязах обаче, че моят приятел не ми върна обаждането, затова реших пак да го потърся седмица по-късно, пак същото.
Започнах да размишлявам защо този добър мой приятел ме избягва, за мое учудване разбрах, че не е само той.
Мозъкът ми прехвърляше трескаво всички възможни варианти и комбинации, защо ставаше така, какво лошо им бях сторил, казвах си на ум колко много значат те за мен и ме болеше, че ме избягват по този начин сякаш искам да им сторя нещо лошо.
Един ден ме порази като гръм от ясно небе, намерих отговорът, който толко дълго време бях търсил.
Започнаха да изплуват хилядите ситуации, в които съм им казвал какво трябва да направят, подигравал съм се с тях, директно и зад гърба им.
Още повече моменти, в които съм си мислил за техните недостатъци, ограничения, плитко мислене, нерешителност, за това колко са слаби, колко са неадекватни, колко са дебели, колко са глупави…и тн.
Изплуваха всички пъти, когато сме се събирали с един приятел и сме прекарвали по 2 часа само да обсъждаме друг наш приятел колко е зле, колко е глупав да си вземе тази кола, колко е неразумно да си вземе апартамент на кредит, колко е мързелив и дебел и че така няма да станат нещата.
След над 2 часа обсъждане, плюене и подигравки по адрес на някои общ приятел или познат си казваме чао и това е, видяхме се.
Започна да ми става много интересно, защо по дяволите правех това, та аз обичах тези хора, защо мислех и говорех така по техен адрес?
Защо търсех пукнатината в бронята им и когато я намерих дълбаех там с всичко, което имах.
Много време мислех върху това безумие, което правех всеки ден, не можех да намеря отговора на този прост въпрос.
Най- накрая го разбрах, знаел съм го през цялото време, знаел съм го още от дете, толкова силно ме удари, мина студена вълна през цялото ми тяло.
За секунда сякаш не бях аз, намерих го!
Беше усещане, докато обсъждам с познат, колко е зле в дадена сфера един от най-добрите ми приятели.
Усещането ми разкри, че ние двамата правехме всичко това, за да можем да сме над него, да сме повече, да сме по-добри, по-умни, по-забавни, по-мъдри, в по-добра физическа форма, с повече приятели, по-успели.
Ние правим всичко това, за да сме повече от другите!
След като открих това, усетих как мозъкът ми се защитава като заловен крадец.
Започна да си измисля всякакви оправдания, казвах си, че правя това за да се уча от грешките му и да не ги повтарям, правя това, за да му помогна, правя го за мен, за нас, за него, за да го предпазя, за да предпазя други.
Видях си цялата жалка „схемичка“ отгоре, принизявах другите, за да мога да бъда повече от тях.
Бях в затвор и то в най-страшният, в него нямаше нужда от пазачи, нямаше нищо освен мъка и болка.
Усетих цялото страдание, което извира от мен и се стоварва върху хората, които най-много обичам.
Видях болката, която им причинявам, тази болка не минава, тя не се лекува за ден два или даже година.
Всеки от нас е усещал напрежението при разговор с ваш близък, за който неспирно сте говорили зад гърба му все лоши неща.
Тази енергия е там и разяжда всичко хубаво между нас.
Разяжда всичко, за което има смисъл да живеем, убива радостта и носи само болка и страдание на всички, сами изтриваме пъстрите цветове от живота.
Интересното беше, че нещата работят по абсолютно същият начин и на обратно.
Казват, че живота е огледало и всичко, което трябва да направим е да му се усмихнем и той ще ни се усмихне обратно.
Напълно са прави, усмихнах се и не след дълго живота (огледалото) отрази образа ми.
Това стана чрез просто упражнение.
Вместо да търся отрицателното в хората, започнах да търся положителното във всеки човек. От начало ми беше много трудно, но след няколко дена резултатите бяха невероятни. Когато исках да кажа нещо лошо за някой, просто пусках тази мисъл да премине, без да и обръщам голямо внимание, ако ми е много трудно, правя няколко дълбоки вдишвания и се съсредоточавам върху дъха ми и мисълта вече е преминала.
Можем да кажем, колко е тъп Пешо, защото не прави никакви пари и тъпче все на едно място.
Можем и да кажем, възхищавам се на Пешо, от 12 години ходим на фитнес заедно и той никога не е изпускал тренировка, няма нито един изпуснат ден за 12 години, представяш ли си за каква дисциплина и отдаденост става въпрос. Мечтая си и аз да имам такива качества, трябва да го попитам как го прави, какво го прави толкова изпълнителен и целеустремен.
Винаги имаме избор!
Търсенето на положителните качества в хората отначало е голямо предизвикателство, но повярвайте ми, заслужава си!
Много години ми отне за да разбера, че всеки един от нас прави най-доброто, на което е способен и не трябва да го съдим за неговият избор.
Това е единственият начин да научим нещо от него, а повярвайте ми от всеки човек можем да научим много.
Ще се радвам да споделите дали този експеримент е имал резултат и как се чувствате след него.
Замислих се за това, колко често говоря и мисля отрицателно за близките ми хора. Благодаря за упражнението, Юли, ще го прилагам всеки път, когато се хвана. 🙂
Чудесна статия, от известно време работя по въпроса, не знам на коя стъпка съм, ето как аз спрях да говоря-превъртам разговора на ум преди да се срещна с приятел /относно общия ни приятел/ така като стигна до първия вече мога да изброявам само положителните качества. При мен обаче причината е:не да се изтъкна, а да се оправдая за определени действия/което даже е излишно/ :)))))))
АДМИРАЦИИ за идеята ,накара ме да се замисля .
Благодаря
Страхотна статия. Наистина ме накара да се замисля говоря ли лошо за хората зад гърба им. Не го правя често, но сега чак осъзнавам, че това не води до нищо позитивно, нито за мен, нито за човека, който критикувам. Ще се фокусирам върху успехите и победите на хората, за да се уча от тях! Благодаря, че ми отвори очите и днес съм по-добра от вчера.
Аз също преминах през този ад преди много години. Чувствах се ужасно, защото мислех, че не мога да се доверя на другите. Те са лоши, а сякаш не виждах, че и аз правих грешки волни или неволни. Просто сме хора и сме родени грешни. Не сме Бог, но според мен е ценно да искаме да живеем като него. След дълго лутане един ден реших да експериментирам и започнах целенасочено да търся само хубавите неща във хората. И чудото стана- приемах ги такива каквито са и те вече не бяха лоши. Започнах да живея по-леко, чувствах се по-добре. Вече не бях сама.
Тази техника работи. Трябва малко време и чудото става.
Много ми хареса статията Юли, защото наскоро преминах през такъв дълъг период във живота си. Наистина постоянното говорене зад гърба на хората и то лоши неща влошава още повече живота ни. Месеци наред имах комуникация с приятелка с която си говорихме всеки ден по телефона по 1ч или поне по 30мин и всъщност смислените неща си ги казвахме за няма и 2,3,5 минути и всичко останало беше критика към друг човек. И след една гадина си давам сметка че това по никакъв начин не е подобрило моя или нейния живот или живота на човека за когото сме говорили. И причината сега видях каква е точно от статията благодаря ти!
В един момент просто нещата ескалира а до такава степен, че при всяко мое обаждане се започваше темата за въпросния човек и критиките вече бяха не само към него а и към мен.
Казах си край и просто приключих всякаква комуникация с този човек. Когато едни отношения не са основани на разбиране и уважение няма смисъл от тях. Имаше една поговорка ако не можеш за кажеш нещо добро за един човек по добре не казвай нищо. Забелязах, че когато търсим само негативното го привличаме още повече в живота си и се чувстваме много по зле.
И за моя изненада когато спрях да критикувам въпросния човек той сякаш промени тотално отношението и поведението си. Просто съжалявам че изгубих толкова време във празни приказки и разговори.
Пожелавам ви живот изпълнен със хубави емоции и приятни разговори най вече положителни.