Емоциите са нещо много интересно! Повечето хора се опитват да ги контролират и съответно плащат цената за това. В продължение на няколко години в покер кариерата си и аз се опитвах да контролирам своите емоции, и успях. Цената за това при мен обаче беше прекалено висока – те намаляха.
Всичко, което не използваме, умира!
Контролирах емоциите си чрез потискане и съответно успях да ги потисна.
Проблемът обаче беше, че се превърнах в робот. Всичко беше твърде логично и подредено, но я нямаше страстта, нямаше го живота.
Ние не сме само логични същества, ние сме предимно емоционални същества и като такива е прекрасно да развиваме не само своята мисъл и логика, а и своята емоционална интелигентност.
Как да направим това?
Наблюдавайте емоциите си, усещайте енергията, която преминава през различните части на тялото ви, докато ги изпитвате. Разберете повече за тях от наблюденията си, вижте как се надигат, достигат до някакъв връх и преминават. Колко бързо можете да превключвате от смях до сълзи, от радост до гняв, колко бързо губите съзнание, когато ви завладеят? Насочвайте по-често съзнанието си към тях и ги изследвайте, не обаче чрез мисълта, не ги съдете, не ги критикувайте и най-вече не се стремете да се отървете от тях. Опитайте се да се приемете такива, каквито сте, да се опознаете, да си простите, да се забавлявате с тази игра. За мен личностното развитие е себеопознаване! Колкото по-добре познавате себе си, толкова по-съзнателни ще сте, толкова по-лесно ще растете и ще се развивате, толкова по-успешни и щастливи ще сте. Естествено, този процес изобщо не е лесен, изисква се много наблюдение, осъзнатост и време. Може би някои от вас ще се запитат какво общо има това с щастливата връзка?! Ако не сте щастливи със себе си, няма да сте щастливи и с друг, винаги процесът започва първо от нас!
Спомням си как бях зациклил на едно ниво в покера и не можех да премина на следващото. Непрекъснато анализирах другите играчи, целият ми фокус беше в тях, в техните отигравания, техните силни и слаби страни. За щастие, имах много ментори, хора, които бяха по-добри играчи от мен, хора, които ме посъветваха да обърна внимание не на играта на другите, а на собствената си игра. Тогава започнах да се записвам и да се гледам отстрани.
Това промени всичко!
Това, което установих, е, че не ми липсва логическа мисъл, липсваше ми емоционална интелигентност. Емоциите ме завладяваха и аз правех абсолютно безумни неща, за които дори след това не помнех. Логичният мозък винаги има добро обяснение за емоционална тъпотия, която сме направили. Толкова много ми помогна това упражнение, че започнах да се записвам с камерата на лаптопа и да се наблюдавам как сядам да играя, в какво настроение съм, как изглеждам, дали съм усмихнат, или съм намръщен. Резултатите бяха потресаващи!
В своята глава аз бях изключително позитивен, усмихнат и щастлив, отстрани обаче изглеждах като някакъв сърдит чичко, който мрази живота си. Истината беше, че изобщо не бях развил своята емоционална интелигентност, не бях отделил съзнателно време да наблюдавам чувствата, които бушуват в мен. Отдели това време за себе си, отдели това време за връзката си, отдели това време за семейството си, за приятелите си, за познатите си и дори за хората, които не познаваш. Всички те го заслужават, но преди всички и всичко Ти го Заслужаваш!
