7-те токсични опасности от неправилна Комуникация на работното място

Много често фирмите ме викат за фирмени обучения, свързани с продажбите и мотивацията, но това което наблюдавам в процеса е, че в повечето случаи продажбите не вървят и мотивацията е ниска не защото на служителите не им пука, не защото клиентите нямат пари, не защото пазара е в застой, а защото липсва качествена комуникация.

Много често едната ръка не само не знае какво прави другата, а всячески се опитва да я спре. Качеството на вътрешната комуникация в екипа до голяма степен определя както големината на бизнеса, така и чувството на принадлежност, лоялност и семейство на работното място.

Като собственици на бизнес може би е време да си признаем, че най-добрите идеи не идват от нас, а от хората в екипа!

Те не само са повече, а имат и по-специализиран поглед в тяхната сфера, тяхната експертиза. Хората, които най-често биват наричани служители, всъщност са гръбнака на всеки бизнес и без тях ние няма как да служим на нашите клиенти.

Ще изброя 7 токсични навици, свързани с вътрешната комуникация, които могат да провалят всяка компания.

Липса на лидерски умения. Повечето хора, заемайки лидерски позиции, не се държат като такива. Целта на истинския лидер е не да дава заповеди и нареждания и да „удря силно по масата“, целта е да обединява екипа, да вдъхва кураж и ентусиазъм, да води с личен пример и може би най-важното да позволява на хората да бъдат проактивни и да правят грешки. Истинските лидери „подават топката“ и позволяват на хората от екипа да дават предложения как може да оптимизират процеса, позволяват им да експериментират с понякога нестандартните си идеи, истинските лидери създават лидери, не последователи, те работят с партньори, не с работници, за тях наистина „Съединението прави силата!“. Най-хубавото в случая е, че това е умение и всеки може да го научи, лидерството не е нещо с което се раждаш, това е просто мит, който е много подходящ оправдание за хората, които не искат да се развиват, защото „са си такива“.
Прекален фокус върху проблема. Често по време на фирмените ми обучения карам хората да вдигнат палеца си пред очите и да се съсредоточат в нокътя си. Въпросът ми след това е свързан с това как виждат всичко наоколо? След което ги карам да не променят позицията на ръката си и да се огледат наоколо и ги питам как този път виждат нокътя си?! Прекаленият фокус върху проблема възпроизвежда още проблеми! Това не значи обаче, че трябва да игнорираме проблема, 5% фокус върху проблема, 95% фокус върху решението, върху възможностите, които този проблем предоставя. Това е основата, върху която стъпва креативното мислене, въображението, а както казва Айнщайн „Въображението е по-важно от знанието“.
Повече работа, никакво учене. Това е бавната смърт, както на всеки бизнес, така и на всеки индивид. Колкото повече работим и колкото по-малко учим, толкова по-малко се развиваме, толкова повече губим нашата креативност, способността да мислим „извън кутията“, да правим иновации и да сме проактивни. Добре е да си припомняме старите изпитани истини – който учи, ще сполучи!
Липса на споделяне. Огромна част от хората в компаниите споделят това, което трябва да споделят в компанията с техни близки, приятели, семейство, но не и с колеги и управата. Това естествено не е тяхна грешка, това често е следствие на лидерските позиции, които не знаят как да накарат хората да споделят, да бъдат отворени. Повечето от проблемите и предизвикателствата могат да се избегнат, когато се прави „профилактика“. Ще се учудите как всъщност хората, които работят за вас, знаят всичките проблеми, проблеми дори, които вие не знаете, че съществуват. Нещо още по-добро, те знаят как да ги решат, дори някои от тях си мечтаят да ги решат, защото буквално тровят ежедневната им работа, но никой не ги пита, никой не иска тяхното мнение и съответно те не го дават.
Страх от конфликт. Основна причина, поради която управата не иска да чуе хората, е страхът им от конфликт, страхът от допусната грешка. Истинските лидери предпочитат да чуят хората и да подобрят нещата, дори това да „навреди на имиджа им“. Ако предпочитате да бъдете прави, отколкото да чуете хората, които искат да ви помогнат, ще страдате!
Липса на ритуали. Липсата на сплотяващи ритуали до голяма степен изпива живота на всяка фирма. Хората искат да бъдат заедно, да се забавляват на работното си място, но просто не знаят как или се притесняват, че ще бъдат порицани за това. Колкото по-забавно е работното място, толкова по-добре. Малки навици, ритуали, които вдигат настроението и ни позволяват да бъдем заедно и да се смеем на грешките си, сплотяват изключително много екипа. Happy знаят много добре това и затова когато някой от персонала счупи чинии всички ръкопляскат. Това създава нещо, благодарение на което всяка компания успява и това е…
Култура! Културата е споделени ценности, цели и посока. Културата е начина на държане и характера, както на отделните индивиди, така и на цялата група. Ако някой е много добър професионалист, но не пасва добре в екипа, по-добре е без него, бизнесът е отборен спорт и отбора е по-важен от индивидуалния играч, колкото и добър да е той. Когато знаем ценностите на хората в екипа, можем да комуникираме много по-умело с тях, когато знаем как мислят и какво искат да постигнат, можем да направим така, че да вървим заедно напред.